ПОСЛЕДНИ НОВИНИ  



МЕСЕЧНИ АРХИВИ



КАТЕГОРИИ



НАЙ-ПОСЕЩАВАНИ





 
 
    Какво Небето в действителност цени

    Членовете на Църквата на адвентистите от Седмия ден от цял свят очакват предстоящата сесия на Генералната конференция в Сан Антонио, Тексас, която ще се проведе през първите две седмици на юли.
    Една от темите, които предизвикват значителна дискусия е ръкополагането на жени. Основно са развити три позиции. Има такива, които се противопоставят на ръкополагането на жените и са убедени, че тежестта на библейските доказателства са в тяхна полза. Има такива, които подкрепят ръкополагането на жените и са също толкова убедени, че и те имат на своя страна тежестта на библейските доказателства. Има и трета група, която, макар и да вярва, че има един модел на мъжко лидерство в Библията, не го разглежда като Божия заповед и заедно с втората група, са по-скоро склонни да подкрепят ръкополагането на жените, когато това се счита за целесъобразно. Моята цел в тази кратка статия, не е да оценя всяка една от тези позиции.
    Моята цел тук е да се съсредоточа върху по-различен набор от въпроси. От какви ценности трябва да се ръководи църквата в разрешаването на този проблем? Какво е най-важно за Бога? Когато шумотевицата утихне и сесията на Генералната конференция приключи, а решението окончателно се вземе, кое е онова, което наистина има значение? В тази статия, аз ще очертая пет ценности, които, по мое мнение, са от голямо значение за Бог, и всеки делегат на сесията на Генералната конференция и църквата като цяло, трябва да запазят този ясен фокус.

    1. БИБЛЕЙСКА ВЯРНОСТ
Още от самото начало, адвентистите от Седмия ден са били известни като „хората на Писанието." Ние сме една общност на вярата, основана на Божието Слово. Приемаме сериозно изявлението на Исус: Освети ги чрез Твоето Слово, Твоето слово е истина (Йоан 17:17). Приемаме безрезервно съвета на Павел до Тимотей, че всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата... (2 Тимотей 3:16). Всеки ден хиляди адвентни евангелизатори, пастори и църковни членове призовават своите приятели, съседи и сътрудници да следват ученията на Божието слово, а не човешки традиции или становища. Нашата вяра в сътворението, съботата, непорочното зачатие, кръста, възкресението и Второто идване на Христос е базирана на непоколебимата ни вяра в Писанието.
    Коментирайки реформаторите и необходимостта да стоят твърдо за Божието Слово, Елън Уайт отбелязва: „В наше време има голямо отклонение от Библейските доктрини и заповеди и има нужда от връщане към великия протестантски принцип - Библията и само Библията, като правило за вяра и дълг" (Великата борба, стр. 204.). Словото трябва да ръководи, информира и насочва всяко решение, което църквата взема.
     Разбирам напълно, че хората могат да възприемат учението на Писанието по тази тема, по различен начин. Въпреки това, молитвата ми е, че когато в Сан Антонио се вземе окончателно решение по въпроса за ръкополагането на жени, членовете на църквата по света ще усетят, че то се основава на Божествено откровение за истината в Божието Слово, а не на обществените настроения, защото библейската истина има висок приоритет пред Бога.

     2. СПРАВЕДЛИВОСТ
     Под справедливост имам предвид, желанието да се споделят открито и честно двете страни на проблем, който е едно предизвикателство. Слушайте внимателно и решете свободно, въз основа на убежденията на съвестта, водени от Светия Дух и информирани от Божието Слово.
     С наближаването на Сесията на Генералната конференция от 1888 г. имало напрежение във въздуха. Адвентната църква била дълбоко въвлечена в дебат за закона в Галатяни. Въпросът бил, дали законът в Галатяни е морален, или церемониален. Това е от изключителна важност за адвентистите от Седмия ден. Имало такива, които смятали, че ако някой заеме позицията, че законът в Галатяни е моралният закон на Десетте Божи заповеди, това ще отслаби позициите ни за съботата. Дж. Бътлър, тогава президент на адвентистите от Седмия ден на Световната църква (Генералната конференция), е в тази група. Той публикува документ от 84 страници, малко преди сесията, за да „докаже", че законът в Галатяни е церемониалният закон. Е. Уагонър и някои от колегите му заели противоположната позиция, което произвело голям конфликт.
     Съветът на Елън Уайт до Бътлър е мъдър. Тя писала тези думи до него: „Вярвам, че сега нищо не може да се направи, но дискусията е отворена. Твоята брошура се разпространява. Засега, това което е справедливо е, че д-р Уагонър трябва да има точно толкова справедлив шанс, колкото вие сте имали. Мисля, че цялата работа не е в Божия ред. Но, братя, ние не трябва да сме некоректни. Ние трябва да работим като християни" (Писмо 13, 1887).
     Това прозрение е удивително. Позицията на Елън Уайт била, че би било по-добре, ако Бътлър не беше разпространил мнението си и не бе подклаждал емоции преди заседанието. Но тъй като го е направил, ще е справедливо да се даде шанс на Уагонър за изслушване, за да бъде чута и неговата позиция.
     Този мъдър съвет, говори за проблема пред нас днес. Бог цени справедливостта. На всяка страна трябва да се даде равна възможност да сподели свободно своите възгледи. Разбирането не трябва да бъде, че едната или другата страна манипулира процеса или контролира потока на информация. Справедливостта настоява двете страни на един проблем да се чуват наравно. Когато информацията е ясно представена и разгледана с молитва и решението най-накрая е взето, двете страни ще могат да кажат: „Процесът беше честен. Имаше отворена дискусия, честен диалог, а сега дебатът е приключил. Ние уважаваме решението на колективното тяло на Христос."
     Моля се, ако Господ се забави, бъдещите поколения да могат да погледнат назад на този ключов момент в историята на адвентистите с усещането, че процесът е бил справедлив. И аз съм напълно уверен, че ще е. Почтенността на процеса е еднакво важна, колкото и резултатът в Божиите очи.

     3. ХРИСТОЦЕНТРИЧНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
     Исус изрази същността на християнството, когато заяви: По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си (Йоан 13:35). Йоан уловил реалността на тази вечна истина и я повторил като ехо: Възлюбени, нека се любим един другиго, защото любовта е от Бога и всеки, който люби е роден от Бога и познава Бога (1Йоан 4:7). Нито Исус, нито Йоан казват: „По това всички хора ще познаят, че сте мои ученици, защото сте съгласни един с друг." Ето фундаменталния въпрос: Можем ли да се отнасяме един към друг с достойнство и уважение, дори ако не сме в съгласие по тема за ръкополагането на жени? Дали нашата любов един към друг и към църквата ще ни предпази от резки забележки, нараняващи намеци и вредни етикети? Ако едната страна спечели, така наречената битка за ръкополагането на жени, на цената на разрушени взаимоотношения и развалени приятелства, цената е прекалено висока.
     По време на Годишното съвещание от 2014, ръководството на църквата на адвентистите от Седмия ден отправи силен апел към всеки делегат да споделя свободно своите убеждения с любезност и любов в духа на Христос. Аз лично бях впечатлен и дълбоко развълнуван от това, че дискусиите на Годишното съвещание бяха открити, честни и на моменти прями, но изразявани в духа на християнската любов. Имам увереността, че дискусиите в Сан Антонио ще се характеризират от същия христоцентричен дух.
     Способността да обичаш – с истинска любов – някой, с когото не си съгласен и да се отнасяш с другите като с братя и сестри в Христос, това е един от най-ценните небесни стандарти. Онзи, прикован на кръст с кървящи ръце и кървящо чело, ни говори от личен опит за това да обичаме тези, които ни се противопоставят и чиито виждания са коренно различни от нашите.
     Когато бъдещите поколения погледнат назад към Сесията на ГК в Сан Антонио, моята молитва е те да кажат: „О, колко се обичаха един друг."

     4. ЕДИНСТВО
     Въпреки че напълно разбирам, че едно „така наречено" единство не може да замести библейската вярност, аз също така признавам, че единството в тялото на Христос е един от най-висшите и най-високо ценените стандарти на Небето. Единството се появява, когато ние се изслушваме един друг с разбиране, споделяме нашите мисли, молим се заедно, изучаваме Словото и вземаме заедно решение, какво е най-добро за тялото. Единството не се получава, защото всички мислим едно и също, но защото желаем да се откажем от нашите лични мнения, без значение колко правилни вярваме, че са, заради решението на общото тяло.
     Сещам се за изявлението на Елън Уайт относно Генералната конференция в Сесия: „Бог е наредил така, че представителите на Неговата църква от всички части на земята, когато се събират на една Генерална конференция, да имат власт". (Свидетелства към Църквата, том 9, стр. 260-261, англ.изд.). Бог е облякъл процесът за колективно вземане на решения от делегатите на Сесията на Генералната конференция с власт да вземат решения, ръководени от Светия Дух, основани на Словото, за напредъка на мисията на църквата. Смиреното приемане и подчиняване на тези решения подпомага единството. Изпълнението на молитвата на Исус – „да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил" – е важна за Небето (Йоан 17:21). Това е ценност, която Небето издига като един висш приоритет.
     Кое е онова, което обединява църквата? Това е Светият Дух, довеждащ ни в единство на нашето общо посвещение към живия Христос. Това е също един всеобщо приет комплект от основани на библията основни вярвания, една вдъхновявана от Бога църковна организация, която обхваща земното кълбо и една страст да се сподели вестта и истината на Исус със света. Ние произлизаме от различни условия и култури. Говорим различни езици. Понякога виждаме нещата различно и усърдно дебатираме нашите позиции, но онова, което ни обединява е далеч по-велико от онова, което ни разделя.
     Когато Сан Антонио приключи, копнея за църква, която е много по-единна, а не по-малко, така че светът да може да повярва в реалността на евангелието, защото ще го видят да оживее в нашите отношения и действия.

     5. МИСИЯ
     Църквата на адвентистите от Седмия ден има възложено Божествено поръчение да прогласи на всеки народ, племе, език и люде една спешна вест в края на времето за Божията любов и благодат в контекста на Своя вечен закон (Откровение 14:6-7). Елън Уайт не може да бъде по-ясна, когато казва: „В един специален смисъл, адвентистите от Седмия ден са били поставени в света като пазители и носители на светлина. На тях е било поверено последното предупреждение за един нетърпим свят. Върху тях е огряла чудна светлина от Божието Слово. На тях им е поверена работа от най-тържествено значение – прогласяването на първата, втората и третата ангелски вести. Няма друга работа от толкова огромно значение. Затова не бива да позволяват нищо друго да поглъща тяхното внимание." (Евангелизъм, стр.119-120, англ.изд.)
     Няма ли да бъде трагедия, ако дебатът за ръкополагането на жени засенчи нашето посвещение на мисията, вместо да я улесни? Има милиони по света, които не познават Христос и Неговата вест от последните дни за загиващата планета. Бог ни е призовал всички нас – млади и стари, мъже и жени, църковни членове и пастори, ръкоположени и неръкоположени – да участваме с Него в приключването на Неговата мисия. Ръкополагането не е една квалификация за проповядване. Такава е изпълненият с Духа живот. Каквото и решение да се вземе на Сесията на Генералната конференция в Сан Антонио, то трябва да подпомогне и усили мисията.
     Но има още един основен въпрос, на който не е даден отговор. Какъв ще бъде вашият отговор, ако делегатите на Сесията на Генералната конференция гласуват нещо различно от вашите убеждения? Когато имаме посветени на Бога личности, които са пламенни за двете страни на този въпрос – независимо дали да се ръкополагат или да не се ръкополагат жени, едната група ще бъде разочарована при гласуването. Може би има още по-сериозни въпроси: Дали вярвате, че Бог е достатъчно силен да ръководи Своята църква, дори ако гласуването не е онова, което мислите, че би трябвало да бъде? Имате ли достатъчно доверие във вестта и мисията на църквата, така че да не бъдете разклатени от едно решение за или против ръкополагането на жени в Сан Антонио? Доверявате ли се на ръководството на Светия Дух върху умовете на делегатите и желаете ли да приемете общото решение на тялото? Готови ли сте да отдадете на Христос времето, енергията и талантите си, за да се достигнат изгубените, независимо какво решение е взето на Сесията на Генералната конференция?
    Ето моята молитва за Сан Антонио: Заедно да вземем едно информирано от Библията решение в духа на християнската любов и резултатът ще бъде една обединена църква, по-фокусирана върху мисията. Някои чувстват, че това е нереалистично. По човешки казано е такова. Но ако всеки от нас предаде волята си на Исус и на истините на Неговото боговдъхновено Слово, аз съм уверен, че Неговият Дух ще ни ръководи. Ако оценяваме единството и мисията, както Небето ги оценяват, Светият Дух ще ни обедини в единна цел да споделим Неговото „вечно благовестие" по света. Ако вярваме, че Бог все още ръководи Своята църква и желаем да приемем решението на общото тяло, дори ако това е в противоречие с нашето лично разбиране, Бог ще извърши някои удивителни неща. Ще отида в Сан Антонио с надежда, защото Богът, на когото служим е един Бог на надежда.
 
Тази статия първоначално бе публикувана в списание Lake Union Herald,
в изданието от май 2015. Тя е препечатана тук с разрешение.