ПОСЛЕДНИ НОВИНИ  



МЕСЕЧНИ АРХИВИ



КАТЕГОРИИ



НАЙ-ПОСЕЩАВАНИ


11 - 13 април 2014, Черника, Букурещ, Румъния


 
 
 
     Тих пролетен дъждец над Черника… Ухание на люляк, носено от тънкия ветрец… Дворът на румънския адвентен теологичен колеж ни приветства с пъстрота и изискана прелест. Двата автобуса с вярващи от Северна област спират в прекрасно уредения кампус и всички сме обгърнати от гостоприемството на студенти и преподаватели.
      С настъпващия съботен ден Бог се радва на деца Си, а те го славят „ с езици разни, в дух един". Небесният Отец излива  благословения и подарява  незабравими мигове на общение, които изпълват душите и оставят красиви спомени.
Младите хора, с библии в ръцете и посветеност в сърцата… Очарованието на свежата утрин… Онези песни  за слънцето, което грее ярко, а всъщност навън продължава да си вали… Но когато сме в мир с Христа и славим Любовта Му на два езика, изживяваме онова чудно блаженство, което е трудно да се опише с думи. А пък и няма нужда, защото Спасителят чува тайните песни на сърцата. Едно любещо Сърце усеща неизговореното „Благодаря, Господи!", с което прелива съботното богослужение и разпръсква облаците, като те прави подвластен единствено и само на Истинското Слънце – Исус.
     Букурещ, градът на радостта, се къпе в цветя. Предпразнична великденска суматоха и подготовка за Цветница… Кое би те зарадвало, Татко наш, в този съботен следобед? Поклонниците, изпаднали в екстаз пред олтара на патриаршията… Суетнята, която уж Ти постила палмови клонки за посрещане? Радостните възгласи „Осанна!", които са толкова мимолетни, че бързо ги заменяме с „Разпни го"? Или едно поклонение „в Дух  и истина", което сякаш казва „Колко чудно е братя да са едно"?
      Църква „Лабиринт" ни прегръща с топлото румънско „Паче Домнулуй" и… да, човешкото естество чувства, че това е единственото, от което се нуждае – точно този мир, който никой ум не може да схване и за който един любящ Бог плати най-висока цена. Всички ни се радват, една сестричка ни говори, прегръщайки ни и се разбираме само с очи – ще се срещнем горе, в Небесната Родина. Обичта, която Бог влага в сърцата, няма нужда от превод… Незабравим  миг на единение, в който цялото небе се радва, пеейки с нас  на румънски и български „Бог е любовта".
      Отнасяме този мир със себе си и се наслаждаваме на великолепието на старинния град, обагрен от лъчите на плахо-залязващото слънце.
Молим се да грее по-ярко утре, когато нашите братя и сестри от църквите в Букурещ и околността ще разпънат шатрите на Библейското село и ще разкажат за Този Бог, Който е Любов, Който ни примири със Себе Си и Който ни изкупи.
      Парк „Титан" е в очакване, а божият народ - в молитва… Колко голяма е радостта ни, когато виждаме как на другата сутрин градът приижда и семействата водят своите деца да научат нещо за Божието Слово. Бог отваря сърца и умове чрез умело подготвени притчи. Тъкачът ни приканва да пробваме стана в тъкачницата и да вплетем в живота си най-здравата нишка – Христос …
      Хлебарят и неговите помощници показват как се е приготвяло тестото по времето на Христос. Докато месим малките питки,  си спомняме  за Хляба на Живота.
      В металоливницата се лее оловото, като след това се секат монети. Човек проумява кое е кесаревото, кое е Божието.
Колелото на грънчаря разказва за Небесния Създател…
      Спираме до синагогата, където слушаме поученията от Божието Слово и изписваме на пергамент имената на децата си, като се молим Бог да ги закриля…
      Край нас преминават римски войници, които са настроени твърде миролюбиво – може би всички искат да са като стотника, който проумя че Исус е Божий Син…
      Разнася се позната мелодия… На пейка пред крепостната стена е седнал старец, който свири с хармоника и ние се присъединяваме към неговата песен…
      Първосвещеникът ни кани да седнем на стола на Пилат, а отгоре  на крепостната стена зорко следи за всичко стражата… Стрелбата с лък, камилите, ездата…
      Похапваме храната, която се е приготвяла някога от евреите и посядаме за почивка край „Галилейското" езеро. Разговаряме с Петър и неговите другари. Снимаме се до лодката, плетем възли за рибарските мрежи…
В шатрата на „Изследователите" се наслаждаваме на красивите неща, изработени от  децата и се молим историята за Исус Христос да стигне до техните сърчица.
      Работници разпъват сцена за вечерта, когато ще започне концерт с участието на адвентни  формации. Да можехме да  послушаме и ние, но вече трябва да тръгваме. Макар че никак не ни се иска! Парламентът, към когото сме се запътили,  строен с претенции за величие от Чаушеску, едва ли има Божието благоволение като това скромно библейско селище.
      „Господи, благослови Букурещ и му покажи, че Ти си изворът на вечна радост и утеха!" – с тази молитва потегляме към дома.
В далечината се трупат тъмни облаци, но ние знаем, че има Един, Който ще бди и ще пази парка до тъмно, защото желае спасението на всеки и  осиява с ярката Си Светлина душите, които го търсят.
Розалия Иванова
Организатори: Отдел „Младежко служене" и отдел „Служба на жените"- Северна област